Някои хора имат чревни симптоми, когато ядат храни със съставки, съдържащи глутен , т.е. пшеница, ечемик и ръж, дори ако нямат цьолиакия. Това се нарича чувствителност към глутен (непоносимост към глутен или Non-celiac gluten sensitivity – NCGS) .
Симптомите на чувствителността към глутен могат да бъдат подобни на тези, наблюдавани при много хора с цьолиакия, но няма увреждане на лигавицата на червата.
Въпреки това, според проучване от 2012 г., хората с чувствителност към глутен имат оплаквания от гастроинтестиналния тракт или не-гастроинтестиналния тракт, като главоболие, “замъглен ум”, болки в ставите и скованост в краката, ръцете и/или пръстите. Симптомите обикновено се появяват в часове или дни след приемането на глутен, което е типично за вродените имунни състояния.
Проучванията показват, че цьолиакията се свързва с други автоимунни заболявания и неврологични състояния като главоболие и периферна невропатия. Що се отнася до чувствителността към глутен, много малко се знае дали и как може да се отнася до тези състояния.
Каква е разликата между цьолиакия, алергия и чувствителност към глутен?
Цьолиакия е сериозно заболяване, при което имунната система на тялото се атакува при консумиране на глутен. Това причинява увреждане на лигавицата на червата и означава, че тялото не може да абсорбира правилно хранителните вещества от храната. Цьолиакия не е хранителна алергия или чувствителност , тя е автоимунно заболяване .
Алергията към пшеницата е реакция на протеините, открити в пшеницата, предизвикана от имунната система и обикновено се проявява в рамките на секунди или минути след ядене.Хранителните алергии се случват, когато имунната система на организма реагира много бързо на храната алерген. Малките количества могат да причинят потенциално животозастрашаващи реакции. Цьолиакия не е алергия. Алергиите, включително тези към пшеницата, са свързани с положителни IgE анализи. Диагнозата се извършва чрез кожни тестове, специфични за пшеницата IgE кръвни тестове и хранителна провокация. Хората, които имат симптоми, свързани с глутен, но са отрицателни за алергия към пшеница, могат да имат чувствителност към глутен.
Чувствителността е, когато се наблюдават симптоми, подобни на това на цьолиакия, но няма свързани антитела и никакви увреждания на лигавицата на червата. Най-често срещаните симптом са подуване, газове или болка в корема, диария или запек, гадене, главоболие, “замъглен ум”, болка в ставите, скованост в краката, ръцете и/или пръстите, умора, бързо образуващи кариеси в следствие на лошото усвояване на калция, нередовен цикъл и др. Чувствителността към глутен води не само до физически,но и до емоционален дискомфорт. Дължи се на различни причини, но една от тях е нарушеното производство на серотонин поради неусвояване на хранителните вещества и изменение на чревната флора. Има теория, че при болни от цьолиакия, нервите са по-възбудими. Без лечение се стига до психически болести и тежка депресия. При чувствителност към глутен има мигренозни пристъпи от 30-до 60 минути след храненето. Неочаквани болки в мускулите (Фибромиалгия) и ставите могат да бъдат предизвикани от чувствителността към глутен. Основна причина за тях е възбудимата нервна система . Алергиите към храни обикновено са свързани и рискът да развиете чувствителност към глутен е по-голям, ако имате непоносимост към лактоза или алергия към млечния белтък. Чест симптом е анемията, понеже желязото не може да се усвои правилно през червата. Хроничната умора е също е основен фактор, въпреки добрият сън и обилното хранене. Много чести симптоми са дефицит на внимание, нисък имунитет, сърбеж, кожни проблеми, изтръпване, проблеми в теглото и хормонален дисбаланс. Понякога при хора с чувствителност към глутен, ако има и непоносимост към казеин, то тогава състоянието на организма се затруднява още повече и особено рефлектира върху мозъка.
Изследване на чувствителността към глутен
Чувствителността е нещо, което в много страни по света се признава за проблем. Това е нова област и има нужда от повече изследвания, за да се разбере състоянието и кой е изложен на риск.
Точната роля на имунната система при чувствителността към глутен е неясна и са необходими допълнителни проучвания. Няма специфични диагностични тестове за чувствителност към глутен, но е важно да се проследи медицинската история на пациента при разглеждане на тази диагноза. Някои лекари предлагат тестване на слюнка, кръв или изпражнения. Тези тестове обаче не са валидирани и следователно не се приемат за точни.
Някои изследователи определят чувствителността към глутен, като подобрение на симптомите, когато се следва диета без глутен . Трудно е обаче да се изключи възможността за плацебо ефект .
Има и някои дебати относно това, дали глутенът е причина за чувствителността или ако са виновни други компоненти, които също се отстраняват от хранителния режим, когато съдържащите глутен съставки се отстраняват, като ферментиращи олиго-димонозахариди и полиоли и други неглутенови протеини*, открити в пшеницата.
* Въглехидрати с къса верига, които са слабо абсорбирани от червата. Поглъщането на им води до промени в съдържанието на течности и бактериална ферментация в червата, предизвикващи функционални симптоми на червата при чувствителни индивиди.
Чувствителността към глутен се диагностицира чрез процес на изключване. Експертите препоръчват първо да получите тест за алергия към пшеница и за цьолиакия. Ако и двете са отрицателни, тогава Вашият лекар може да препоръча диета за елиминиране на глутен. Ако симптомите се подобрят при диета без глутен, тогава вероятно имате чувствителност.
Много е важно един добре информиран лекар да контролира целия този процес, което може да помогне на пациентът да не се самодиагностицира и да се намали вероятността от плацебо ефект, настъпващ по време на диетичната интервенция.
Какво трябва да направите, ако смятате, че може да имате чувствителност към глутен?
Ако изпитвате симптоми при ядене на храни, съдържащи пшеница, ечемик, ръж или овес и мислите, че имате чувствителност към глутен, важно е първо да изключите цьолиакия.
Не се препоръчва да се подлагате на безглутенова диета, ако изпитвате симптоми, свързани с приема на глутен. Проверете дали симптомите ви са свързани с цьолиакия и поискайте от вашият лекар тест за цьолиакия. Необходимо е да продължите да ядете глутен, за да може тестовете да бъдат точни .
Ако симптомите са толкова сходни, с какво чувствителността към глутен е различна от цьолиакията?
Чувствителността към глутен е клинично разпознавана като по-леко заболяване, отколкото цьолиакия. Чувствителността към глутен не е придружена от “ентеропатия, повишаване на тъканно-трансглутаминазната, ендомизийната или деамидирана глиадин антитела и повишена пропускливост на лигавицата, характерни за цьолиакия. С други думи, хората с чувствителност към глутен не биха имали положителни кръвни тестове за цьолиакия, нито пък имат същия вид чревни увреждания, открити при хора с цьолиакия. Някои хора могат да получат минимални чревни увреждания.
Изследванията също така показват, че чувствителността към глутен не води до повишена чревна пропускливост, която е характерна за цьолиакия. Повишената чревна пропускливост позволява токсините, бактериите и неразградените хранителни протеини да проникнат през гастроинтестиналната бариера в кръвта и изследванията показват, че това е ранна биологична промяна, която се появява преди появата на няколко автоимунни заболявания.
Възможно ли е в едно семейство да има един член с цьолиакия, а друг да е с чувствителност към глутен?
Въпреки че все още няма публикувани данни, опитът на много специалисти, лекуващи цьолиакия, е че всъщност има такива случаи в семействата.
Ако в момента имам чувствителност към глутен, означава ли това, че ще развия цьолиакия, ако продължа да ям глутен?
Няма научни данни, за да се отговари на въпроса. Щом се разбере точно какво предизвиква чувствителността към глутен, ще може да се отговори на този въпрос. Един полезен съвет е да се тествате за гените на цьолиакия: ако отсъстват няма да имате шанс да станете целиак.