На 27 януари 2025 г. в предаването „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR гостува Ралица Мавродиева, ч от екип на Асоциация Цьолиакия България. В телевизионното интервю тя разказа за предизвикателствата, с които се сблъскват хората, живеещи с цьолиакия, и за необходимостта от по-строг контрол върху безглутеновите храни в България.
В студиото, с водещи Виктор Дремсизов и Мария Константинова говорихме за липсата на безглутенова храна в болници, детски заведения и училища, ТЕЛК решенията и проблемите в България за хората, които трябва да водят живот без глутен.
Цьолиакията – автоимунно заболяване, което може да се отключи на всяка възраст
В интервюто подчертахме, че цьолиакията е генетично заболяване, което засяга приблизително 1 на 100 души и изисква спазването на стриктна безглутенова диета през целия живот. „Човек може да го отключи по всяко време на своя живот. Моето дете го отключи на 2-годишна възраст, а аз съм носител на гените. Единственото „лечение“ е 100% живот без глутен.“
Симптоми и диагностика
Цьолиакията има над 300 симптома, което често затруднява поставянето на точна диагноза. „Синът ми беше диагностициран след 6 месеца търсене на причините за оплакванията му“, разказа Мавродиева. Най-често срещаните симптоми включват подуване на корема, хронична диария, умора и резки промени в настроението. Процеът по диагностициране започва от кръвен тест и задължителна консултация със специалист за последващи изследвания, като генетични показатели и/или биопсия.
Предизвикателства пред хората с цьолиакия
Голям проблем за пациентите с цьолиакия е сигурното безглутеново хранене извън дома. „Никой не контролира безглутеновата храна. Важно е, когато се приготвя, да бъде в чиста среда. В момента нямаме разписани правила, а се водим по стари методики. В болниците на пациентите с цьолиакия не се осигурява храна – техните близки трябва да я приготвят. В София и Варна има детски градини, които по собствена инициатива предлагат безглутенови ястия“, отбеляза тя.
ТЕЛК и подкрепа за пациентите
В България само децата с цьолиакия могат да получат ТЕЛК, но само ако имат симптоми. „Ако детето спазва диета и е в добро здраве, ТЕЛК му се отнема. Това е парадокс, защото по този начин семействата губят и финансова подкрепа“, коментира Мавродиева. В момента хората с цьолиакия получават безглутеново брашно по линия на НЗОК – максимум 12 кг на месец.
По данни на НЗОК близо 500 деца в България са диагностицирани с цьолиакия, но няма официална статистика за възрастните пациенти.
Един от основните приоритети за нашата асоциация ще бъде осигуряването на безглутенова храна в детските градини и болниците. „Това е кауза, за която ще се борим усилено, защото хората с цьолиакия заслужават сигурност и спокойствие, когато се хранят извън дома си“, заяви Мавродиева в заключение.
Цялото интервю може да намерите тук: https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/371245-koshmar-za-patsientite-s-tsyoliakiya-nikoy-ne-kontrolira-bezglutenovata-hrana
Bulgarian 
English