Народните танци съчетават ритъм, енергия и традиция. Те изискват физическа издръжливост, дисциплина и сърце, отворено към музиката и хората. Танцувайки, човек не само поддържа форма, но и се докосва до духа на общността, в която всяка стъпка и движение имат значение.
Ева Баева е на 11 години и живее в София. Тя е едно от децата, които доказват, че цьолиакията не може да спре силата на движението и радостта от спорта. От 4 години Ева танцува в клуб „Луди, млади и игриви“ и всяка неделя прекарва по два часа в репетиции, изпълнени с музика, енергия и смях.
Какво обичаш най-много в спорта, с който се занимаваш?
Ева: Най-много обичам да уча нови хора и да се чувствам здрава и енергична.
Народните танци ѝ дават сила и увереност, но и радост от сцената.
Как изглежда една твоя спортна седмица?
Ева: Всяка седмица в неделя танцувам по 2 часа в групата по танци.
За Ева най-силните моменти идват по време на фестивали и състезания. Именно там споделя сцената с другите деца и усеща тръпката на успеха.
Кое е най-голямото ти постижение или най-щастливият момент в спорта?
Ева: Най-щастливите ми моменти са, когато участваме във фестивали и печелим награди.
Тя не крие, че вдъхновението ѝ идва от близък човек.
Имаш ли любим спортист или човек, който те вдъхновява?
Ева: Човекът, който ме вдъхновява, е моята учителка по танци – Петя.
На колко години получи диагнозата и какво беше най-трудно в началото?
„Бях на 4 години. Най-трудно ми беше да приема, че вече няма да мога да ям любимите си неща.“
Помага ли ти спортът да се чувстваш по-силна и уверена въпреки цьолиакията? Как?
Ева: Чувствам се по-силна и по-уверена в силите си, когато спортувам, и забравям, че имам цьолиакия или че съм различна от останалите в групата.
Разбира се, трудности има – особено когато идва време за празници и почерпки.
Имало ли е трудности с храната по време на тренировки, лагери или състезания? Как се справи?
Ева: Когато някой черпи или празнуваме успехи от фестивал, не мога да участвам в общата почерпка, но си нося от вкъщи нещо, което мога да хапвам.
Обяснявали ли сте на треньора или отбора какво е цьолиакия? Как реагираха?
„Не съм обяснила подробно, но съм ги информирала за това, което е нужно да знаят.“
В края на разговора Ева има и послание към другите деца с цьолиакия:
„Бих им препоръчала да пробват различни спортове, докато намерят този, който ги кара да се чувстват добре. Цьолиакията не пречи на спорта.“
Благодарим на Ева и семейството ѝ, че споделиха своята история и вдъхновяват с пример. Заедно показваме, че когато нещо вълнува сърцето, цьолиакията не спира мечтите.
Ако вашето дете тренира редовно, участва в състезания и обича спорта, може да се включи в нашия проект „Сила без глутен“ – пишете ни на info@coeliac.bg.
Bulgarian 
English