През юли 2026 г. Комисията Codex Alimentarius към Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) и Световната здравна организация (WHO) прие нови международни насоки за предупредителното етикетиране на алергени в храните. Те въвеждат научно обоснован подход към използването на предупреждения като „Може да съдържа…“, включително конкретни референтни дози за оценка на риска при хранителни алергии и цьолиакия. [1, 2]
Промените са важни както за потребителите, така и за производителите и търговците на храни. Новите международни насоки обаче не означават автоматична промяна на действащото законодателство в Европейския съюз (ЕС).
Най-важното накратко
- През юли 2026 г. Codex Alimentarius прие нови международни насоки за предупрежденията „Може да съдържа…“, основани на реална оценка на риска.
- Въведени са референтни дози от 4 mg общ глутен при цьолиакия и 5 mg общ пшеничен протеин при IgE-медиирана алергия към пшеница.
- Правилото за „без глутен“ не се променя – в ЕС то продължава да означава не повече от 20 mg/kg (20 ppm) глутен.
- Новите насоки все още не са общо задължително правило в ЕС или България, но някои държави вече прилагат национални подходи.
- За бизнеса това означава преминаване към по-обосновано управление и етикетиране на риска от кръстосан контакт, съобразено с действащите правила на съответния пазар.
- За потребителите е важно да знаят, че липсата на „Може да съдържа…“ все още не означава, че продуктът е без глутен.
Какво се променя?
Предупреждения като „Може да съдържа пшеница“, „Може да съдържа следи от глутен“ или „Произведено в предприятие, в което се обработва пшеница“ отдавна присъстват върху опаковките на храните. Тяхната употреба обаче невинаги е основана на последователна оценка на действителния риск.
Новите насоки на Codex Alimentarius въвеждат принципа, че предупредителното етикетиране на алергени (Precautionary Allergen Labelling, PAL) трябва да се основава на оценка на риска, а не да се използва автоматично като предпазна мярка.
Това означава, че производителите трябва първо да прилагат ефективни мерки за предотвратяване или ограничаване на неволното попадане на алергени в храните. Предупреждение се предвижда, когато въпреки тези мерки оценката установи, че възможното присъствие на алерген надвишава съответното ниво на действие, определено въз основа на референтната доза. [1]
Целта е предупрежденията да бъдат по-надеждни, последователни и полезни за хората с хранителни алергии и цьолиакия.
Какви са новите количества за глутен и пшеница?
Новите насоки включват отделни референтни дози за оценка на риска при цьолиакия и IgE-медиирана алергия към пшеница.
Codex Alimentarius определя следните стойности:
| Състояние | Референтна доза |
|---|---|
| Цьолиакия | 4 mg общ глутен от пшеница, ръж и ечемик |
| IgE-медиирана алергия към пшеница | 5 mg общ пшеничен протеин |
Двете стойности са предназначени за различни състояния и не са взаимозаменяеми. [1, 3]
Те служат като основа за определяне на нивата на действие при оценката на риска от неволно присъствие на алергени. При тази оценка се взема предвид и количеството храна, което обичайно може да бъде консумирано при един прием.
Референтните дози не са препоръчителни количества за консумация и не представляват индивидуална гаранция за безопасност. Те са инструмент за оценка и управление на риска, а не указание към хората с цьолиакия или хранителна алергия какво количество от съответния алерген могат да приемат.
Каква е разликата с познатите 20 ppm?
Важно е да се разграничат две различни понятия:
- 20 ppm (20 mg/kg) е максималната концентрация на глутен, допустима в храните, обозначени като „без глутен“ съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 828/2014.
- 4 mg глутен е референтна доза за оценка на риска при цьолиакия в новите насоки на Codex. Тя се отнася до общото количество глутен, което може да бъде прието с храната при една консумация.
Първата стойност определя концентрация на глутен в хранителния продукт, а втората се използва за оценка на общата експозиция при консумация. Следователно те не са взаимозаменяеми. [1, 5]
Например: продукт с 20 ppm съдържа 2 mg глутен в порция от 100 g и 4 mg в порция от 200 g. Концентрацията е една и съща, но при по-голяма порция приемаме повече глутен. Затова при оценката на риска има значение и размерът на порцията. Референтната доза от 4 mg не е „разрешено количество“ за консумация.
Новите насоки на Codex предвиждат също, че когато оценката на риска показва необходимост от предупредително обозначение за възможно присъствие на пшеница, ръж или ечемик, продуктът не трябва едновременно да се обозначава като „без глутен“. [1]
Това е принцип на новия международен стандарт, а не ново самостоятелно изискване, въведено в законодателството на ЕС.
Какво е положението в Европейския съюз?
В ЕС етикетирането на алергени се регулира основно от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Той изисква ясно обозначаване на веществата и продуктите, причиняващи алергии или непоносимост, когато са използвани като съставки или технологични помощни средства и продължават да присъстват в крайния продукт. [4]
Предупрежденията за възможно неволно присъствие на алергени обаче са отделен въпрос.
Член 36 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 урежда доброволното предоставяне на информация и предвижда приемането на специални правила за предупрежденията относно възможно неволно присъствие на алергени.
Към септември 2026 г. все още няма общи хармонизирани правила на ЕС, които да въвеждат новите количествени прагове на Codex за предупредителното етикетиране. [4]
ЕС и неговите държави членки участват активно в разработването на международните насоки. В официалните си коментари от април 2026 г. те подкрепят разграничаването между алергията към пшеница и цьолиакията, както и въвеждането на обща референтна доза за глутен от пшеница, ръж и ечемик. [3]
Това участие обаче не означава, че новите международни насоки вече са станали задължителни за всички държави членки.
Някои европейски държави вече прилагат национални подходи
Нидерландия въведе национална политика за предупредителното етикетиране на алергени, която се прилага от 1 януари 2026 г. Тя поставя конкретни изисквания относно използването на предупреждения за възможно кръстосано замърсяване с алергени. Предупрежденията трябва да бъдат обосновани чрез оценка на риска, при която се използват референтни дози и съответни нива на действие. [6]
Испания също разработи официален подход за управление на кръстосания контакт с алергени и използването на предупредително етикетиране. Испанската агенция за безопасност на храните и хранене (AESAN) публикува процедура, одобрена на 17 декември 2025 г., която се основава на оценка на риска и референтни дози. За разлика от нидерландската политика, испанският документ няма задължителен характер и служи като насока за производителите и компетентните органи. [7]
Тези примери показват, че отделни европейски държави вече развиват собствени подходи към предупредителното етикетиране, докато общоевропейските правила в тази област все още не са хармонизирани.
Какво означава това за България?
В България продължават да се прилагат действащите европейски изисквания за предоставяне на информация за храните, включително Регламент (ЕС) № 1169/2011 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 828/2014.
Съгласно чл. 18 от Закона за храните информацията за храните, предлагани на територията на България, включително тази върху етикетите, трябва да бъде предоставена на български език. [4, 5, 8]
Новите референтни дози на Codex не въвеждат автоматично нови задължителни количествени прагове за предупредителното етикетиране в България.
За хранителния бизнес международните насоки представляват важна основа за по-прецизна оценка и управление на риска от кръстосан контакт с алергени. Производителите и търговците, които предлагат продукти на международни пазари, следва да отчитат и специфичните изисквания на съответните държави.
За потребителите е важно да разграничават задължителното обозначаване на алергенни съставки от доброволните предупреждения за възможно неволно присъствие на алергени.
Липсата на предупреждение „Може да съдържа…“ сама по себе си не гарантира отсъствието на съответния алерген. Същевременно наличието на такова предупреждение не показва какво количество от алергена действително присъства в конкретния продукт.
Новите международни насоки са стъпка към по-последователно, научно обосновано и разбираемо етикетиране. Предстои да се проследи дали и по какъв начин Европейският съюз ще отрази тези принципи в общите си правила.
30 септември 2026 г.
Източници
- [1] Codex Alimentarius Commission. General Standard for the Labelling of Pre-packaged Foods (CXS 1-1985). Revised 2026. FAO/WHO Codex Alimentarius.
- [2] Codex Alimentarius Commission. CAC49: Groundbreaking guidelines set to fundamentally change food allergen labelling. FAO/WHO Codex Alimentarius. 7 July 2026.
- [3] European Union and its Member States. Comments on the proposed amendments to the General Standard for the Labelling of Pre-packaged Foods (CXS 1-1985): provisions on precautionary allergen labelling. Codex Committee on Food Labelling, 49th Session. April 2026. European Commission.
- [4] European Parliament and Council of the European Union. Regulation (EU) No 1169/2011 of 25 October 2011 on the provision of food information to consumers. Official Journal of the European Union. 2011;L304:18-63. Consolidated version 1 April 2025.
- [5] European Commission. Commission Implementing Regulation (EU) No 828/2014 of 30 July 2014 on the requirements for the provision of information to consumers on the absence or reduced presence of gluten in food. Official Journal of the European Union. 2014;L228:5-8.
- [6] Government of the Netherlands. Beleidsregel allergenenetikettering uit voorzorg. Staatscourant. 2025;14337. Applicable from 1 January 2026.
- [7] Agencia Española de Seguridad Alimentaria y Nutrición (AESAN). Procedimiento para la gestión del contacto cruzado de alérgenos y el empleo del etiquetado precautorio de alérgenos. Approved 17 December 2025. Madrid: AESAN; 2025.
- [8] Република България. Закон за храните. Обн. ДВ, бр. 52 от 9 юни 2020 г., с последващи изменения и допълнения. Чл. 18.
Bulgarian 
English