Сила без глутен“ е рубрика за децата и младите хора с цьолиакия, които мечтаят, тренират, творят, печелят и вървят напред.

Тук разказваме техните истински истории – за спорта, сцената, училището, състезанията и малките ежедневни победи. За дисциплината в храненето и за характера, който се изгражда отвъд диагнозата. Защото цьолиакията не определя възможностите, а силата винаги идва отвътре.

Днес отиваме в гр. Сливен, в залата на СК „Стефан Данчев“, където едно 10-годишно момиче прави челна стойка с лекота. Усмихва се. После става сериозна. После пак се усмихва.

Попитахме я: какво обичаш най-много в спорта, с който се занимаваш?
Еми: Тренировките са силови, правят ме гъвкава, тялото ми става здраво, изграждам мускули, учи ме на дисциплина.

Тренира обичайно три пъти седмично по час и половина. Но когато наближава състезание, тренировките стават четири-пет пъти, а времето в залата достига до три часа.

Кое е най-голямото ти постижение или най-щастливият момент?
Еми: Първият медал беше най-щастливият момент за мен. А вече имам три и съм много горда, защото правя всичко с голямо старание. На последното състезание спечелих златен медал, а няколко дни преди това бях с висока температура.

Имаш ли любим спортист или човек, който те вдъхновява?
Еми: Засега нямам любим спортист, но се вдъхновявам от по-големите какички в залата и от нашите треньори.

Еми получава диагнозата на 1 година и 8 месеца. Тъй като е била много малка, това, което знае днес, е, че безглутеновото хранене е част от живота ѝ – естествена част от ежедневието.

Помага ли ти спортът да се чувстваш по-силна и уверена въпреки цьолиакията?
Еми: Да, защото имам енергия, тонус и се чувствам добре.

На тренировка и състезание винаги носи своя храна. Подготвена е. На лагер все още не е ходила, но се надява тази година да успее.

Имало ли е трудности с храната по време на състезания?
Еми: Не, винаги си нося храна.

Средата може да бъде най-голямото предизвикателство за малки и големи.

Обяснявала ли си на треньора какво е цьолиакия?
Еми: Треньорката ми постоянно обяснява за здравословното хранене. Донякъде знаеше за безглутеново хранене, но не съм обяснявала подробно за цьолиакия.

Благодарим и на треньорката ѝ – Виолета Бинева, която ни разказа за ежедневието на Емилияна в залата и за начина, по който спортът ѝ дава сила и увереност.

Как започна работата ви с Еми?
Виолета Бинева: Еми е страхотно дете и това го разбрах още в първия миг на нашата среща. Мило, сладко момиченце.

Отразява ли се това, че има цьолиакия, на тренировките?
Виолета Бинева: Не, аз не съм разбрала.

Бихте ли казали нещо на други деца, които се хранят без глутен и се притесняват дали ще могат да тренират?
Виолета Бинева: Аз не мисля, че това е някакъв проблем.

Отделяте ли време на тренировка, за да говорите за здравословно хранене?
Виолета Бинева: Да, почти всеки ден

За финал попитахме Еми какво би казала на други деца с цьолиакия, които се страхуват да спортуват.

Еми: Да се спазва стриктна безглутенова диета е много трудно, иска се много воля! Щом успяваш да устоиш на всички изкушения, които ни заобикалят, значи имаш волята на шампион! Всички сме различни. Аз не мога да ям глутен, но правя челна стойка и шпагат.

Историите в „Сила без глутен“ не са за това колко е трудно. Те са за това колко могат децата ни.

Благодарим на Емилияна, че ни показа своя свят – такъв, какъвто е. С тренировки, медали, температура преди състезание, кутия с храна в раницата и много, много воля.

Когато разказваме тези истории, не просто споделяме успехи. Даваме смелост. Даваме пример. Даваме посока.

И отново си напомняме – когато нещо кара сърцето ти да бие по-бързо, няма диагноза, която да може да ти отнеме мечтата

Ако вашето дете тренира редовно, участва в състезания и обича спорта, може да се включи в нашия проект „Сила без глутен“ – пишете ни на info@coeliac.bg.