Балетът е изкуство и спорт, изискващ години отдаденост, физическа издръжливост, дисциплина и сила на духа. Всяка стъпка, всяко движение е резултат от стотици часове репетиции, болка и постоянство. А когато на тази сцена се появи дете, което освен всичко това трябва да се справя и с предизвикателството да води 100% живот без глутен, историята става още по-вдъхновяваща.
От 4-годишна тя се занимава интензивно с балет. Участва на конкурси, в които е спечелила много отличия, купи и медали. Преди 5 години живота ѝ се преобръща. С много устрем и решителност да успее в балета тя не се отказва, използвайки всяка останала сила заради силната анемия и недохранване. Не се отказва! Продължава и сега. Запознайте се с 14-годишната балерина Сиана Недялкова от клуб за изкуства „Терпсихора„
Какво обичаш най-много в спорта, с който се занимаваш?
Сиана: Най-много обичам да ходя на състезания. Те са като награда за всички репетиции, които съм изминала, за да отида на съответното състезание или концерт. Там има и много емоции, които изпитвам.
Как изглежда една твоя спортна седмица?
Сиана: Имам балет три пъти в седмицата – понеделник, сряда и петък. Балетът изисква постоянство и концентрация, но за Сиана това е естествен ритъм – като дишането.
Кое е най-голямото ти постижение или най-щастливият момент в спорта?
Сиана: Най-голямото ми постижение е, че чрез него намерих най-добрите и подкрепящи хора, за които преди можех само да мечтая. Те винаги са до мен, въпреки диагнозата, и прекарваме най-страхотните моменти заедно – и на репетициите, и извън тях.
Имаш ли любим спортист или човек, който те вдъхновява?
Сиана: Да. Тя е прима балерината на Софийска опера и балет – Марта Петкова, както и още една от примите ни – Боряна Петрова.
На колко години получи диагнозата и какво беше най-трудно в началото?
Сиана: Получих я на 9-годишна възраст. Най-трудно беше да се откажа от почти всички мои любими храни.
Помага ли ти спортът да се чувстваш по-силна и уверена въпреки цьолиакията? Как?
Сиана: Да, защото така съм и с други хора. Също, като мисля всичко да е правилно и както трябва, забравям за всичките си други проблеми 🙂
Имало ли е трудности с храната по време на тренировки, лагери или състезания? Как се справи?
Сиана: Естествено, няма как. Особено в началото, докато свикна, ми ставаше много лошо, припадах, но това ме научи винаги да имам нещо сладко и солено в чантата, вода, както и да се храня по-добре.
Обяснявали ли сте на треньора или отбора какво е цьолиакия? Как реагираха?
Сиана: Да, защото все пак трябва да са запознати с тази част от живота ми, за да не стават инциденти. Въпреки това, те се държат с мен не като аз да съм най-специалната – не, те се държат с мен като с нормален човек, за което много им благодаря.
Какво би казала на други деца с цьолиакия, които се страхуват да спортуват или се чувстват различни?
Сиана: Бих им казала изобщо да не се страхуват, защото спортът е може би най-хубавото нещо. Както много хора са ми казали на мен: „Всички хора са различни“. Всеки си има своите качества и недостатъци. Цьолиакията за нас е нещо, което ни обединява. Тя не ни пречи да спортуваме, не ни пречи да правим каквото и да е. Най-хубавото нещо в спорта е това да си уверен в себе си и да постигаш успехи и мечти в него. Всичко идва от нас самите – не бива да се страхуваме, да се срамуваме и да крием тази част от нашия живот.
Историята на Сиана е доказателство, че страстта и постоянството могат да победят всяка пречка. На сцената тя не е „момиче с цьолиакия“, тя е балерина, която вдъхновява със силата и красотата на танца.
Благодарим на Сиана и на нейното семейство, че споделиха своята история. Тя е пример за сила, упоритост и вдъхновение за всички деца с цьолиакия. Убедени сме, че разказът ѝ ще вдъхнови още момичета и момчета да изберат спорта и да последват мечтите си.
Очаквайте скоро още истории на млади спортисти с цьолиакия, защото спортът без глутен е възможен!
Bulgarian 
English